Да се запознаем! - Animal Rescue Sofia

Stella

Предлагам тук да си направим нещо като мъничък лексикон :(|)

Казвам се:
Това е моя снимка:
Това са моите животни:
Няколко думи за мен:

Започвам аз 3:-O

Казвам се:
Стела Райчева, на 31 години съм

Това са моите животни:

Пени - 4г и Градо 8г

Няколко думи за мен:
Работя за АРС откак се запознах с Надя. Това мисля, че беше декември 2009 - тогава Надя търсеше приемни стопани за кучета от Сеславци и ние с мъжа ми взехме няколко. С годините увеличих ангажиментите си към АРС, в момента не се занимавам с друго - то и няма кога. От рутинните задължения при нас аз отговарям за сайта, мейла, кампаниите и публичността, също така запълвам дупки - всякакви ~:>
Иначе по професия съм журналист. От малка се занимавам с кинология, но откак съм в АРС преустанових тази си дейност, кастрирах си и кучетата - те са особено доволни. Който обича пудели може да разгледа нашия сайт, хехе: http://justradiant.com/
Винаги съм обичала животните, бях от онези деца, които влачеха всичко живо вкъщи, за щастие семейството ми е животнолюбиво.
Сега имам син - Андрей, който е голям любител на котките. Тъй като сме приемен дом за много котки той се сърди: "Мамо, защо все ми даваш котките на други хора!?"

Това е моя снимка:

Nadia

Започвам с това, че съм от хората, които не обичат да ги снимат и ненавиждат да правят снимки. С други думи - разнообразен снимков материал няма да има.

Казвам се: Надя Станчева, пълнолетна съм:) Имам две момчета - на 3 и на 13 години

Това са моите животни: Зита (7год.) и Зорба (3год.)

Освен тях обикновено имам 2-3 приемни кучета, в момента това са Пенчо и Ташунко (техни снимки навярно ще сложи приятелят ми, тъй като са повече негови, отколкото мои).

Няколко думи за мен:
Не съм от кучкарско семейство, в детството ми няма размахани опашки и косми в супата. Открих силата на кучешката любов и дух покрай първото си куче, Зита. После Зита намери Зорба - завързано за едно дърво в гората бебе - и така започна всичко.
След като АРС пое приюта в Богров, напуснах работата си и от тогава се занимавам само с кучета и котки - станала съм от скучните хора, дето като има кажеш "Добър ден!" намират начин да ти отговорят с "Кастрирай кучето си!".
Гордея се с най-малкото си дете - АРС и имам наглостта да съм оптимист.

Raia

Казвам се: Рая, на 26 години съм

Това са моите животни:

Всъщност е само едно животно - Зара, но е обичана за стотици. Зара е бивше бездомниче, живееше на боклука на Халите и редовно си я хранех. Един ден я блъсна кола, не можах да я оставя така, оперирах я, оправи се и днес вече ми пази леглото докато съм на работа, и е основния ми източник на усмивки ежедневно :)

Няколко думи за мен: Работя в банка и през седмицата нямам много вземане-даване с животни, за сметка на това уикендите наваксвам. От дете мъкна кучета на топло, което в повечето случаи не се е харесвало на семейството ми, защото винаги сме имали по няколко животни вкъщи. Живях 2 години в Холандия и 3 години в Австралия, където обаче бездомни кучета няма и не се чувствах полезна. След като се прибрах в България, в периода на случая с кучето Мима, осинових Зара и покрай нея станах една от първите доброволки в приют Богров. В момента през седмицата активно планирам кое куче да хвана от улицата и да заведа за кастрация, а уикендите го осъществявам. Имам изразена позиция относно проблема с бездомните кучета и се ядосвам, когато някой не разбира. Мечтая си един ден да няма нито едно куче на улицата, и да съм жива да го видя.

Svetlio

Казвам се Светослав, на 35 години съм.

Това са моите животни:

Пенчо, категория петел. Единствената му цел в живота е да обича и да бъде верен. Нещастието му е, че прилича на питбул в свят управляван от стереотипи и предразсъдъци.

Ташунко (Ташо), категория супер перо. Безумно мил и добър, Ташо напълно оправдава индианското си име - никога няма да досади, никога няма да се натрапи. Едно погалване по главата го държи щастлив цяла седмица.

За Зита и Зорба Надя вече писа. Клетниците не могат да се докопат до внимание заради постоянното присъствие на приемни у нас.

Няколко думи за мен:

Съдбата е била благосклонна към мен и съм роден и израснал в един от най-красивите градове в познатата ни галактика - Русе. После същата (съдбата) реши да се отметне и да ме прати да живея в София. :D На животните винаги съм гледал като на по-добра версия на хората... раждат се, живеят и умират... но без лицемерие, без завист, без задни мисли. Главният виновник да се забъркам в цялата история с кучетата и да открия АРС е Жилет - кутре лабрадор, на което бях приемен стопанин и което в момента е горд носител на титлата "Куче-водач на слепи".
Винаги съм имал собствен бизнес и винаги съм успявал да постигна завиден неуспех във всичко, с което се захвана! Преди да стана доброволец в АРС, имах малка фирма за производство на мека мебел. В последствие реших да зарежа мебелите и да се отдам на призванието "дъвка за кучета". И те са хора... и те имат нужда да хапят от време на време. ;)

Кумирите ми в живота са: Нелсън Мандела, Аксиния Боснева и магаренцето Йори. За първите двама имам съмнения, че са измислени герои, но третият със сигурност съществува... даже вчера го видях да пасе на ливадата до нас!

Poly

Аз съм Поли, съвсем скоро навършвам 25.

От малка, мечта ми е да помагам на пострадали животни. Майка ми и баща ми не са от хората, които позволяват на децата си да прибират бездомни кучета и котки....за това, за щастие не живея с тях:). Аз съм от Русе и дойдох в София да уча фотография. Имам две котки сестрички - наследство от моя колежка, която замина да учи в чужбина, заек, също подарък от колеги от университета, още една котка, която прибрах като бебе (децата я подмятаха като парцал). Едно постоянно куче, което беше прибрано за приемно, но си остана при мен. Всички други за приемни....за сега...надявам се:)) В момента това са едно куче - Вася, и 3 котки. През 2-те години в които се занимавам активно с кучета, през домът ми минаха повече от 15 животни. Всичките, от тях оставиха по нещо от себе си в сърцето ми. За всичките си мисля понякога и се надявам да са добре,да ме помнят и да мечтаят като мен, да се видим отново някой ден.

Вася

Роза + едно приемно

За щастие имам приятел, който търпи цялата тази ферма, а освен това ми и помага, когато се наложи по някакви кучешко-котешки акции:))

Помагам на АРС основно със снимането на кучетата в приюта

Martin

Аз съм Мартин(Не Марто, да не ме объркате с някой..)

В моето скромно семейство винаги е имало място за някоя друга душичка - две кучета и няколко котета. Детсвото ми е минало в Ловеч(областен град е), тичане по двора с кучето, вечер заспиващо при мен под завивката. От доста години съм в Столицата, занимавам се с IT или както всички ми казват - компютърджията.

В единствения си живот който живеем е хубаво да имаме поне по една кауза за която да дадеш максимума от себе си. Е за мен се намери такава идея. Моята приятелка успя с малко агитиране да ме въведе и вече година след това мога да кажа... Да, аз вярвам че мога да помогна. Приятелката ми ,Поли(фотографката), ми показа, че с малко можем да направим много за животните които всеки отритва и мачка по нашите улици. Двамата с нея се бъзикаме, че вече сме професионално "Приемно семейство" за кучета, от скоро и котките вкарахме в играта..хахах...

Моите животни са Малката Роза и всички останали, които сме спасили. Всяко едно мъниче което сме отгледали и после изпратили някъде е оставило трайна следа в нас.

На АРС помагам с .....ами нося на Поли раницата, държа и фотоапарата от време на време..хахахаа...Сериозно...не трявба да имаш кфалификация, трябва да имаш сърце...помагам с каквото мога..

Alex

Здравейте :)
Аз съм Алекс, на 24 години

На снимката съм с моето куче - Мая :)

Родителите ми никога не са искали домашен любимец като куче или котка и може би по тази причина през годините вкъщи гледахме какви ли не животинки (рибки, хамстер,папагали), с които да отбият номера и да не настояваме за нещо по-голямо и изискващо грижи... Аз самата не мисля, че съм осъзнавала нуждата от домашен любимец, не - по-скоро от приятел, докато за една Коледа напук на протестите на нашите и в отговор на молбите на сестра ми - Вики, вуйна ни не ни подари Мая. И оттогава всичко се промени. Сега дори майка ми, която беше най-големият противник на идеята, не може да живее без нея... Скандалите вечер се въртят около въпроса къде да спи кучето - дали при нашите или с мен в моето легълце :D Мая вече е на 8 годинки и споделя същия рожден ден като мен.

А това е Шара - тя живее с баба на село и е най-дивото и енергично куче, което съм срещала.

За АРС и приюта в Богров разбрах от сестра ми. Един ден просто ми заяви, че смята да отиде до приюта и да види с какво може да помогне и аз й казах, че ще я придружа... И оттогава - вече повече от година, седмица след седмица ние ходим при нашите приятели в Богров...Част съм от така наречената неделна група на Старшите доброволци. Помагам винаги с каквото мога, но най-вече с времето и любовта, с които се опитвам да обграждам милите душици при всяка наша среща в приюта. Няма по-хубаво нещо от това да видиш куче, с което си работил месеци наред, да се престраши да се нареди за разходка пред вратата вместо да бяга в обратната посока, размаханата опашка при вида ти и първите плахи стъпки на дворчето сред тревата...

Amerikas

Ммм здравейте АРС. Аз съм Джини, на години колкото Поли...да не задълбаваме темата сега за годините хихихи ;;) . Такам.....горд собственик съм на Голдън Ретлигъв (Рот, съкратено от Рутер), една жълта котка( казваща се някога Енви, сега JUST Котьо) и в момента приемен стопанин на Пуки. Страшно много обичам животни, най- вече кучета. Покрай Поли се запознах с приют Богров, със хората които ежеседмично се борят за животинките там и по улицата и изобщо навсякъде, където очите им видят животинка в беда.

zorcheto

Здравейте, Човеци.

Аз съм Зори и съм на скромните 21. Родом съм от Видин, но преди 3 години се озовах в джунглата наречена София и сега уча Регионално развитие в УНСС. И тъй като имам две страсти в живота – книгите и кучетата (и Кока-Кола, но няма да навлизам в подробности), се озовах нищо неподозираща в Богров и бях засмукана от силата на АРС.

Имах щастието да израстна в семейство, в което животните бяха на почит. Имахме огромна върволица от животинки: кучета (булонка, дакели, авганистанска хрътка, кокер шпаньол и Шаро – сладурче от улицата), патици, пауни, гълъби, Бени (заек великан :D, с който се гонехме в двора, когато бягаше от заграждението), рибки и няколко хитри котаци за цвят. Е разбира се не всичките наведнъж, но можете да си представите мини зоопарка във вкъщи.

За жалост, в момента нямам, поради абсурдната причина, че живея на квартира с 3-ма съквартиранти, а убеждаването не е от най-силната ми страна L Но един ден, в близкото бъдеще, ще се изнеса с най-добрата ми приятелка и ще си вземем най-малко два обитателя на приюта, за да придадат смисъл на живота ни. А дотогава, най-редовно, ще идвам да се радвам и да се занимавам с 500-те енергийни източника в Богров с по три и четири крачета.

Ако сте редовни посетители в приюта, сигурно сте ме забелязали – аз съм онова кльощаво момиче, което е заровило крака в земята и се опитва да не бъде отнесена от урагана Богровски чада. Просто защото въпреки огромната ми любов към кучетата и неистовото желание да ги разхождам, по стечение на обстоятелствата те разхождат мен :D

Poly

"Няма по-хубаво нещо от това да видиш куче, с което си работил месеци наред, да се престраши да се нареди за разходка пред вратата вместо да бяга в обратната посока, размаханата опашка при вида ти и първите плахи стъпки на дворчето сред тревата..."

Алекс, много хубаво го каза. Това е една от най-добрите награди за доброволеца:))

gogata

Привет и от мен. Казвам се Георги, на 24 години, от София съм.

След като на 26 септември 2011г. 14 годишния ни пекинез се предаде след дъ-ъ-ъ-лга битка с всичките заболявания, които имаше, на 29 септември осиновихме от Богров Ерик, едно от тези 8 кученца - http://arsofia.com/bg/22491/8-te-angelcheta-istoriya-za-dobroto-i-lyubovta . Всъщност, вече не знам дали "кученце" е подходящо определение за магарето(като размер), в което се превръща с всеки изминал ден Ерик, но нищо :).

Та така, да спазя изискванията на темата:

Нищо, че съм от хората, дето не обичат да се снимат, все пак ето моя снимка

А ето и снимка на кучо ;)

nadeto

здравейте казвам се Надежда от град Сандански на 17 години

а това е мойто съкровище Тара която е на 2 години и половина и която обичам страшно много това лято тя станя мяйка на 5 вевешока който отгледа с много обич и още толко грижи сега когато няма бебета тя се наслаждава на дълги изпълнени с игри разходки л

Tsvetina

Здравейте, животнолюбители!
Казвам се Цветина Стойновска и съм на 25 години.
А това е Моят Дух - Мортимър (но тъй като нещо стана доста дълго неговото име - за кратко Мъри или по настоящем Шу). Пухкавата топка е при нас от 3 години, изключително любопитен и опасно игрив котарак. Ужасно много се обичаме и имаме особена връзка с него, затова го наричам Моят Дух - сякаш се разбираме с поглед и той винаги знае какво ми е.
Няколко думи за мен: аз съм от хората, които смятат, че животните са по-добрата част на планетата! "Откакто разбрах животните, намразих хората!" Бих предпочела да съм заобиколена от тях, отколкото от човеци! Може би доста крайно, но ... въпрос на гледна точка! Винаги съм живяла с животни, за мен в един дом трябва да има и едно животинче, ако може и повечко.....! Преди време, докато живеех с родителите си - къщата беше пълна: майка, баща, баба, аз, сестра, 2 кучета и зайче. Но кучовците си отидоха от коварни болестти, още ме натъжава тази мисъл и не мога да свикна с тяхната липса. Сега живея отделно - с човешкия ми другар и с животинския.
От началото на миналата година съм доброволец в ARS, макар не от най-активните. Възхищавам се на куража и търпението ви, хора!!! Поклон! Винаги в мен се появява мисълта - с какво може да се помогне? За 2 години с моята сестра успяхме да намерим дом на няколко животинки - изоставени, на които случайно попадахме! Някакси, не можеш да отминеш просто ей така тия тъжни очи! А и имахме късмет - намираха се добри стопани - едното кутре дори остана в кръга на нашето семейство! От малка знам, че това искам да правя - да работя, да помагам, да бъда сред животни!

Засега се получава!

Boyana

Еха, каква готина компания се е заформила тук! =D> Май всички се познавате! :)

Казвам се: Бояна, на 24 години съм, родом от Кюстендил, живееща 8 години в София, а от няколко месеца в красивия и зелен Единбург.

Това е моя снимка:

Това са моите животни: Куче Роки, по прякор Чакала!

Изключително умен, красив, добър, непослушен и обичлив. Първото ми "истинско" животно - и аз като мнозина от вас страдах от липсата на куче и коте като дете, но сега нещата се промениха. Роки дойде в живота ми, когато се запознахме с приятеля му и негов единствен "повелител" - приятелят ми Боян. :) По това време Куче беше на 8 месеца. Сега е на почти 3 години и половина. С Роки сме минали през какви ли не перипетии - намерен във фейсбук и подарен за 2 лева, без потекло и фамилни дръвчета, Роки изстрада купища проблеми, включващи едногодишно тъпчене с безсмислени лекарства. Кастриран, чипиран, винаги прясно ваксиниран - това е нашият Роки, хехе. Историята ни е наистина интересна, но пък ще отнеме твърде много от ценното ви време. :) Настоящият голям план е Роки да дойде при нас в Шотландия, защото вече 4 месеца сме разделени. :( Минахме през какво ли не, за да намерим начин да си го вземем, а след 2 седмици ни предстоят и над 5000км, за да бъдем отново заедно. Новият ни дом бе намерен след нелеко търсене на pet friendly къща тук, но вече знаем, че маймуната ще си има собствен двор. И вече нямаме търпение! Може да се каже, че вече съм специалист по въпросите на превоз на животинка от/за UK - така че ще се радвам да дам съвет на някой, ако се нуждае. Знам, че е пълен ад! След малко повече от 2 седмици пък, надявам се, най-после и нашият Голям план ще завърши успешно. :)

Няколко думи за мен: От доста години вече се занимавам с журналистика - на професионално и нетолкова професионално ниво. Уча магистратура в същата сфера и се надявам, че и бъдещата ми работа в Шотландия ще бъде свързана с това. Другата ми голяма страст са социалните мрежи, където също имам професионален опит от една цяла година, хехе! С някои от вас вече сме си говорили по повод на Роки...

Както и да е - за АРС, само адмирации, хора. Поздравявам ви за всичко, което правите. Редовно ви чета и съм помагала, когато и както мога. Успех!

iana

И аз да се набутам тук :D

Здравейте, казвам се Яна, на 24г. Моята снимка, можете да я видите на аватара

;)

Това са моите домашни любимци:

Туй черничкото е Мая, порода Магаре :D

Няколко думи за мен -

От малка съм обградена с животни, къщата ни никога не е оставала дълго празна :) Обожавам конете, а те пък обичат да ме хвърлят. Язда от 9 годишна възраст, само за удоволствие.

Имам дъщеричка на 2 години и половина - Михаела, с кофти диагноза - Епилепсия, и проблеми в развитието. Водехме я на езда през лятото, което й се отрази добре. Първо с баща й обсъждахме да й купим кон или пони, но след кратко проучване за отглеждането на такова животно се отказахме :( По-късно ни посъветваха да й вземем кученце - и така открихме АРС. Първоначалната идея беше да вземем малко кученце, което няма да порасне много, ама тати ни избра Мая (любов от пръв поглед явно) - сладко малко игриво кученце! Е, вече няма помен от сладкото и най-вече малко кученце, има си два много-употребявани прякора - дзвера и Магарето, и ако продължава да расте със същата скорост, както до сега, скоро Михаела ще може да я язди съвсем спокойно ;)

Май не казах много неща за мен, но в последно време това съм аз - непрекъснати грижи за дете и куче. Даже някой като ме попита как съм и започвам с децата.

Nadia

Привет Яна, радвам се да видя всички ви, макар и виртуално.
Радвам се, също така, че за избора на Мая е набеден таткото и изобщо не се споменава една реплика "Едва ли ще порасне много!", изречена от някой си от тук присъстващите... хехе
Надявам се, че момичетата се разбират добре:)

MacJenny

Привет,

Аз съм Джени МакДоналд. Позната съм и като Пендева. Животновъд цял живот. на почти 54 и с никакви шансове за ранно пенсиониране. споменавам го, защото съм се зарекла като се пенсионирам да отида да работя като доброволец. при вас. (ако ме щете, разбира се).

едно пораснало дете, един внук. две кучета, ей ги тук.

искам да имам къща с двор, за да гледам поне 4 кучета. и да им взема котета. Багира (черната) например иска едно улично коте. дали да не я зарадвам за Коледа?

навън имам още трима гушкатели. крия ги понякога от врага, че врага ходи с една МОТОРНА РЕЗАЧКА....

мечтая от години да направя дневен дом за деца с церебрална парализа и кучета. събирам пари и връзки и си мечтая и за един разумен политик, който ще се съгласи да удари едно рамо.

радвам се, че ви има, АРС.

iana

лелеее.. какви неща се помнят (ще трябва да внимавам какво говоря :D ), аз не помня вчера какво съм казала, какво остава за преди.... месеци :-?

няма значение вече - то почти нищо за дъвкане не остана от нея, така че няма да ви я върнем, понеже е порастнала повече от очакваното

:)>-

П.П. Джени, идеята ти е страхотна! Само че съм виждала майки на деца с ДЦП - пазят ги ужасно много от всякакви бацили - не дай си боже някой да кихне или да се задави, дори да не е болен... та за кучета с децата.. май няма да има много желаещи

bodil4e

здравейте, аз съм чисто нов член/надявам се да ме приемете като такъв/ на Вашето толкова благородно общество! Казвам се Мария, на 50 и няколко години съм, обичам безумно кучовците, но вече за жалост нямам свое - сигурна съм, че е на прекрасно място без болка нашата Криси......
Днес посетих приюта в Богров с цел да си осиновя една душица от там/как искам всички да си имат някой да ги обича!/, но още нямам любимец, който да снимам и да кача тук. И това ще стане скоро - първо смятам тази неделя да се маскирам като доброволец и това да е първият път от много-много следващи пъти. Моля да ми помогнете в тази мисия - да им дам на тези сладури вниманието, обичта и грижите си като за свой личен любимец - на максимален брой от тях! И освен това съм убедена, че така ще се намерим с Моя Кучо и ще си го отведа в къщи!

Poly

Bodil4e, страхотно е че искаш да си осиновиш куче от приюта. Сигурна съм, че редовните доброволци ще ти помогнат да навлезеш в това така приятно и полезно занимание:) Можеш да започнеш избора на Твоя кучо, с даването на приемен дом на някой клетник. В Богров има една групичка кучета, които са неосиновяеми по простата причина, че не са социални. И не че не могат да бъдат, просто са прекалено наплашени от Човека. Тяхното бъдеще е да останат зад решетките на приюта, докато някой не се смили над тях и не ги приеме в дома си за да ги преобрази и да станат домашни любимци.
Пожелавам ти да намериш своята сродна душа в Богров:))

bodil4e

благодаря ти,Поли, стискайте ми палци да е по-бързо това щастливо за мен събитие!

vici_mici

Здравейте, казвам се Виктория (накратко Вики) , оттам и логина ми се чете вики мики, а не вици_мици:))) Не че е важно, всякак се разпознавам:-Р. На колко годинки съм също не е важно, важното е, че безумно обичам кученца, но за съжаление нямам такова, с което и аз да се похваля тук. "Записах" доброволец в Богров, но за съжаление поради лични, не дотолкова приятни причини скоро не съм ходила, но мисля да поправя тази груба грешка в най-скоро време. Може би ще осиновя някое коте, с което смятам да се "изфръцкам" тук:). Снимка - само на профила ми:-Р

Maya

Здравейте!

Казвам се Мая, ето ме на снимката по-долу:

Това са моите животни:

Захари, на почти 3 години, минипинчер, с изключително благ нрав (нетипично за тези злобилчета)

Бианка, на около 2 години, безпородна и неповторима красота

За мен:

По професия съм юрист, а по призвание добре прикрита откачалка. Винаги съм обожавала животните, като имам подчертана слабост към кучетата, добре изразена алергия към котки и известни колебания в чувствата си по отношения на някои видове насекоми.

Прибирането на животни вкъщи, когато бях малка, вървеше с променлив успех. Сега като се замисля, май родителите ми печелеха по-често. Въпреки това почти винаги вкъщи е имало животни - риби, морски свинчета, заек, котки, сухоземни костенурки (не едновременно, разбира се). Колкото и пъти да съм се местила и където и да съм живяла, се оказва, че винаги познавам много по-добре уличните кучета от квартала, отколкото съседите си.

Колкото и странно да е, за куче дълги години не събирах смелост - винаги съм мислела, че това е ангажимент, с който няма да мога да се справя. И така до май 2009 г., когато се появи Захари. Оказа се, че не е толкова страшно, дори напротив! След година и малко се появи Бианка, чиято забавна история ще разкажа в раздела за приемните стопани.

За приюта в Богров научих в средата на 2010 г. и от тогава не съм преставала да се интересувам от дейността на АРС София и за ставащото в приюта. И до сега не спирам да се учудвам на това как е възможно да има толкова прекрасни и в същото време толкова нещастни кучоци. Всяко от тях би било не просто домашен любимец, а безценен и верен приятел. От всички обитатели на Богров в сърцето ми най-трайно се е настанила двукрачката Нени, която за моя огромна радост вече си има дом в чужбина. На АРС София помагам когато и както мога - като доброволец доста рядко (за мое огромно съжаление), финансово (винаги, когато имам възможност) и с каквото друго мога (миналата година бях в групата на плетачките на шалове и шапки за Коледния базар).

Възхитена съм от чудесата, които вършите! Специални поздравления за хубавия сайт (знам колко работа и усилия изисква поддържането му и редовното му актуализиране), както и за идеята за този форум. Хубаво е да можеш да поговориш с хора, на които не е нужно да обясняваш, че да гледаш повече от едно животно вкъщи не е лудост, че да купиш храна на улично куче, да го погалиш или да го заведеш за кастрация не означава, че си "изтрещял на тема кучета"!

Успех и за напред!

marianaivanova74 · 2011-09-10 19.29.01.jpg

Здравейте, аз съм Мариана, на 37 години съм и имам три деца.

А това са моите животни:
Баба дакел Джина - баронеса Дю Въши, на 16,5 години и "маймунския териер" Гари - барон фон Смотанхаус, на 1,5 год.

Котката Клеопатра - госпожица Ножица на 7 месеца.

И нашето най-ново попълнение Пуки - Кума Лиса, на 1,5 год.
Имаме и костенурка - беше джедай Мастер Йода, а като разбрахме, че е женска стана Мади. Ами това е от нас, надявам се да се запознаем на живо!

Госпожица Ножица преди и след заедно с мъжа ми.

Stella

Мая, Мариана... Е, страхотни сте!
Мариана - щом разбираш колко е зор да се намерят хубави истории за сайта, то: ОТКРАДВ и тези прелести! Невероятни имена, впрочем :)))))))

Mati

Здравейте!

Казвам се Калоян и съм на 27 години. Работя в Училището за кучета-водачи на слепи хора като гледач. Със семейството ми сме приемно семейство на Енцо, куче на АРС. Освен Енцо, който е на около 2 години имаме едно човешко дете, Дани, на годинка и половина, още едно кучешко дете - Капи (името му идва от книжката "Без Дом" на Хектор Мало), безпороден, изхвърлен като бебе пред работата ми, едно котешко дете - Руби, на около 3-4 години, осиновена от форума Без дом на dog.bg. В момента имаме и едно приемно котешко дете - Дени на 3 месеца.

Любовта ми към животните е още от дете и като всяка истинска любов е необяснима. Винаги съм искал да помагам на животните и сега доколкото и както мога го правя. Щастлив съм, че човекът до мен ме подкрепя изцяло в тези ми занимания и много ми помага.

rinusha

Правя трети и последен опит да се представя.Ако пак не се получи ще ме опознавате "в движение"
:-*
Та,казвам се Гергана,на 35г,майка съм на две деца - Мишето на почти 5г и Дими на 3,5г.Не обичам да ме снимат,затова успях да намеря само това,колкото за онагледяване:

Завърших биология в СУ,работя в зоомагазин и обичам работата си.Отраснах с много и различни животни,не са ме спирали да донаса поредното в къщи,но бързо ми стана ясно кой трябва да се грижи за тях.
В момента имаме ..................... 14 бр дом. любимци,без да броим рибките :)
1.Брита - НОК -подобно космато мече,на 7г.Подарих я на мъжа ми преди да ми стане мъж :)
http://rinusha.snimka.bg/bulgaria/morence-039-10.536999.20798072
2.Бека - и тя НОК-подобна хубавица, прибрана от улицата от потрбителка на dog.bg и т.к. никой не си я потърси вече почти 2г е наша
http://rinusha.snimka.bg/bulgaria/morence-039-10.536999.20798232
3, 4 & 5.Приятелите Джоуи,Рос и Рейчъл Спасихме ги в началото на август от отбивката на натоварен път.В момента сме тяхно приемно семейство
http://arsofia.com/bg/22243/priyateli-2
6.Котаракът бай Тошо Черноморски,понастоящем - Софиянски.Прибрахме го на паметната дата 09 септември 2010г от един крайбрежен път близо до Балчик.По-слабо и недохранено животно не съм виждала.Заслугата да остане в къщи е на дъщеря ми - той е нейното коте и тя сама се грижи за него.На снимката е няколко дни след като го прибрахме.Сега е съвсем различен.

7 & 8 Морските свинки Чара и Пикси - майка и дъщеря
http://rinusha.snimka.bg/animals/prasenca.503469.19087040
9, 10, 11 & 12 Чинчилите Чичи и Кико и двете им деца
http://rinusha.snimka.bg/animals/chichi-i-kiko.569583.22835521
http://rinusha.snimka.bg/animals/chichi-i-kiko.569583.22835507
13 & 14 Две мини зайчета,на които нямам снимка :(
И както каза баба ми преди няколко дни:"Ама как ще имате само 14 животинчета?Забрави маймунките" :)
И ето на последно място,но не и по важност - маймунките Михаела и Димитър
http://rinusha.snimka.bg/bulgaria/morence-039-10.536999.20796592
А ето го и любимия ми,без когото нищо от това нямаше да се случи.Толкова е важно,когато си луд да има ощ един до теб :)
http://rinusha.snimka.bg/bulgaria/morence-039-10.536999.20799902
За АРС - поклон за това,което правите.Срам ме е ,че сега не мога да съм полезна,но съм сигурна,че в бъдещето ще се случи.Просто в момента нямам грам свободно време

Stella

Привет!
Ама защо не се виждат пустите снимки! Толкова любопитно ми стана да видя зайците, свинките и чинчилите!

rinusha

Аз ги виждам,само на зайците нямам снимка.Наистина ли никой освен мен не ги вижда? :(
Поправка - сега от служебния комп и аз не ги виждам,не знам какъв е проблема :(
Тогава постъпвам така - ето линк към албумите в снимка.бг:

http://rinusha.snimka.bg/

Stella

Сега ги видях - страхотни са :) хихиххихихи маймунките са си истински ангели :)))

MacJenny

благородно завидях на това представяне на rinusha;)

viki

Хелоу, народе. Май е време и аз да се представя....
Казвам се Вики и съм пълнолетна във всички държави, сиреч – чукнала съм
21години.

Моите животни:

Имам едно домашно глезанче, тук в София – 8 годишния
вълкодав Мая и едно селско чадо – 1 годишната Шара. Както и 5 рибки със
странните имена Коледка, Нощ, Нептун, Далматинка, Слънце...

За мен, детството ми, животните и първото ми куче – Мая,няма да разказвам, тъй
като сестра ми – Александра – е обобщила нещата. :)

Малко повече от 'няколко думи за мен':

Софиянка първо поколение съм :D Т.е. като изкл., че не съм зачената в София
:D ,съм родена и отраснала в любимата ни/ми столица. Не съм от онези хора, които
мразят шума, колите, вредните газове, многото забързани и намусени
Зомбита,обитаващи нашите ширини...Свикнала съм с всичко това и виждам само
перфектното –китайските ресторанти под път и над път; денонощните аптеки и
магазини;изобилието на кина; хилядите варианти да стигнеш от точка А до точка Б
и т.н. и т.н. ( не ме разбирайте погрешно, не отричам останалия свят –
напротив! :) Живея за моментите, в които ще съм сред природата, на тишина и
спокойстие...просто гледам да извличам само положителното...)

Доброволец съм в АРС от паметната дата 17 октомври 2010г. :) След като изчетох
сайта от – до и цялата седмица обмислях дали да се запиша като доброволец (
защото знам, че започна ли няма да се откажа лесно ), навих сестра ми и една
приятелка, която се страхува от кучета и...това беше началото на едно много красиво
приятелство с 500-те и повече косматковци от приюта и всички невероятни
хора, които работят там...

Постепенно увеличавам отговорностите си към АРС – в момента съм Старши
доброволец от неделната бригада и съм онова момиче с червения суичер, което
не спира да тича насам-натам, да обяснява кое как се прави, да следи за
контрола,да изважда кучетата, да се закача с др-те Старши доброволци, да се
смее неадекватно и ако сбъркате някъде – вероятно аз ще съм тази, която ще ви
се скара/поправи...

<?xml:namespace prefix = o />

Продължавам да вербувам доброволци; продължавам да предлагам места в колата си, за всеки желаещ;
помагам с организирането на някое и др-о парти или се изживявам като Касичка –
такава бях на партито на Хелоуин, в Planet club и на Панаира на книгите...и т.н.
и т.н. и т.н....няма да ви отегчавам...знам, че всички тук сме приятели на
животните и правим, каквото можем за тях.

Ще ви кажа само, че АРС е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Откакто
съм част от случващото се в приюта, се превърнах в много по-зрял ( тези, които
ме познават да не се смеят ), отговорен, отдаден, спокоен, търпелив, усмихнат и
положителен човек...АРС придава смисъл на живота ми и го прави по-щастлив и
целеустремен.Половината ми обкръжение в момента е от хора, с които съм се
запознала именно покрай Богров и спокойно мога да нарека приятели! – чуваме се
често, разбираме се кой с какво и кого ще дойде през уикенда, опитваме се да
улесним работата си с животните и хората, обновяваме, каквото можем на
територията на приюта,обменяме идеи, житейски опит...съветваме се, шегуваме се,
подкрепяме се,излизаме заедно – в спретнат вид и какво ли още не ((: Всички сме
обсебени от това място и тези животни и е някакси трудно да говорим за
обикновени неща, но когато споделяш с някого една и съща страст – нещата се
получават много по- различно, лесно и чувството е магично J Надявам се да имам удоволствието и времето да се запозная с всеки един от
вас – луди,кучелюбивци такива – и заедно да продължим магията!

Може би малко се улях, но трудно спирам, когато ставам дума за АРС...( и тук
всички, които ме познават най-вероятно ще си помислят „и не само тогава” ), но
нека всеки има сам възможността да ме оцени като човек и оратор :D

„Ако нямаш опашка, размахвай усмивки!” и...the end от мен!

cara

мила вики, не мога да се въздържа да не кажа, каквото мисля, а то е:

календарът е изгубил много, че не е публикувана в него тази снимка с бялото куче!

Снимката е невероятна, както и изпълнителите в нея!!! (мисля, че в календара са само кучовци, без хора...)

копирала съм я! имам много снимки на животинки и редовно си ги сменям на десктопа. Ще се радвам да те виждам с Белчо като седна пред компютъра.

А тъй като спомена за возене до богров, чувствам се поканена...

viki

cara каза:
календарът е изгубил много, че не е публикувана в него тази снимка с бялото куче!
Снимката е невероятна, както и изпълнителите в нея!!! (мисля, че в календара са само кучовци, без хора...)

О, напротив :) Никой не би и посмял да подмине Белчо...той е горд представител на месец Май ( моят месец ) и го осиновиха, докато календарът се правеше! ((:

Stella

Ако нямаш опашка, размахвай усмивки

:)

Zoo · 3.01.2012

Привет
аз съм Станислав. Работя във фирма за камини. А това тук е Айдабел.

Stella · 4.01.2012

Супер име е Айдабел, какво значи? :)))

Zoo · 5.01.2012

Нищо, просто име :) от една книга с две близначки Флорабел и Айдабел.
Едната била повелителка на растенията, а другата на животните. Нещо такова беше :)

Dessy · 5.01.2012

Здравейте,
казвам се Десислава и всеки ден отварям сайта за новини. Не мога да помагам лично, защото съм от Ловеч и сте ми малко далеч (пусти му скъпи горива). Връзката ми с Богров е Алба. Искрено ви се радвам и чакам всяка статия с интерес. Стискам палци и кампанията с СМС дарения да е успешна. Прилагам малко снимки на моите любимци:
Първата снимка е на Мазниславчо, който ме намери в един пороен дъжд.
Втората е на Мазниславчо, когато порасна - няма нищо общо с първата нали ?
На третата и той и майка му, тя се появи в спалнята ни на 5 етаж, незнайно откъде, една седмица преди него.
Следват Джина, Роко, Алба естествено, а белият пухкаФФФФ котак е Пепоне, който за съжаление вече не е жив. Имам още любимци, но снимките са им свалени на дискове и в момента не ми се търсят.

marianaivanova74 · 6.01.2012

За съжаление снимките не излизат, ще пробваш ли пак да ги качиш, защото на всички ще ни е много интересно да ги видим! Най-сърдечни поздрави!

Dessy · 6.01.2012

Втори опит със снимките. Дано да стане и вие да ги виждате, защото аз ги виждам.

Poly · 6.01.2012

Деси, много ми е приятно да те "видим" тук. Много се радвам, че Алба има такова любящо семейство. Аз и още едно момче закарахме Алба при докторите, след като беше намерна и беше меко казано сърдита. Ето една нейна снимчица от този ден, да видите каква хубава промяна сте направили.

cara · 7.01.2012

милата Алба! Такова прекрасно животно! Много съм чела за нейната порода. И изтръпвам от ужас като си помисля какви страдания пък трябва да изпитат породистите животни. В главата ми изплува страшната дума за едно живо същество "аксесоар".

Поли, страшни снимки! Милата "сърдита" Алба!

Деси, а ето и твоите щастливи снимки, да радват душите ни!

Приемете моите комплименти и обич и трите!

KatqIlieva · 14.01.2012

Здравейте , казвам се Катерина . Случайно разбрах за анимал рескю и всичко което правят за четириногите сладурковци. не съм от София, но съм студентка тук, и поради факта,че живея на общежитие в Студентски град домашните ми любимци са ограничени само до писани и писанковци.

На първата снимка съм с Джеса , една снимка от тийн годините и на двете ни.Сега е вече на 14год.Тя е домашния ни любимец вкъщи и сега много рядко я виждам, сега се сещам че нямаме и много снимки заедно :(
На втората снимка е Прашляка, той беше котарак, който сварих във второто ми "вкъщи". Приятеля на съквартирантката ми си го гледаше в общежитието, и Пръши много често беше и гост в нашата стая.Беше ужасно своенравен , както ще видите от третата снимка, за него нямаше значение дали има сесия или не , учебниците до парното го влечаха.
На последната снимка е Цезар, той беше при нас 1 месец, за времено гледане, докато собственика му, пак в общежитие живеещ беше в чужбина.
Сега и Пръши и Цезар са на територията на Пловдив , при баби и дядовци , тъй като трудно се гледа котка в общежитие, а и домакините на блока обикновено отправят сериозни заплахи, и за да няма бездомни котки и хора, къщите на баба или дядо някъде, бяха най-удачния вариант и за двамата.
качвам и последни две : Пръши на парното и Цезар на студентски купон :)))

Stasy_Kartofcho · 6.05.2012

Ами айде и аз да се представя, като най-нов член на общноста надявам се (ако ме приемете).
Като четох всичките представяния направо се стеснявам да се представя :\">за пръв път чух за приюта в Богров от голямата ми дъщеря, която пък чула от нейна състудентка. и тъй като цялото ни голямо семейство обожаваме всякакви животинки, решихме, че ни е време за куче. И така тази седмица речено сторено три поколения женуря от фамилията се сипнахме в приюта. Трябва да отбележа, че бабата направо ни отвя по пътя, като подпали гуменките бързоходки не можем я стигна :))
Мислехме, че ние ще избираме, а то се оказа, че нас ни избраха :) и така след още две посещения от вчера сме горди родители на Картофчо. Трябва да признаете, че това е най-уникалното име :) Дори и на галено Тофи пак навява мисли за храна - визирам бонбоните тофи-фи, обаче пък му отива името.
Та сега за мен малко: Казвам се Станислава, на кратко Стаси (за приятели Лайла или кака). На 39 години съм, но по душа го докарвам на около 18 :\"> имам 4 деца две момичета и две момчета, мъж за отглеждане, баба (визирам майка ми). По образование съм богослов, по професия web дизайнер, по призвание съм майка, обожавам "децата" от всякакъв вид, но чесно си признавам, че със змиите ми е трудно да се спогодя.

това е тате с трите си жени :)))))) това се казва мечка
За животните:
един заек който е при нас от 2 години, наследихме го когато беше на 1
годинка, мислехме, че е мома, но му пораснаха бонбонки, изненадата беше
голяма, защото тогава беше жив другия ни зайко младеж и всъщност уж му
доведохме булка.... Голям гальовник е и си проси галене и манджа

и сега най-новото ни попълнение Картофчо, още твърде плах, надявам се скоро да разбере, че е краля на квартала. За сега имаме снимка само от посещението ни в прюта:

малко ми е проблемно ходенето до приюта, но от сега знам, че ще идваме с децата да помагаме с каквото можем. Иначе не мога да се похваля като всички вас с койзнае какви подвизи по спасяване на животинки, освен, че имахме един котан прибран от улицата, но за съжаление той почина :( въпреки всички грижи, поне не беше сам в последните си дни.

Nadia · 8.05.2012

Ихаа, какво многолюдно семейство:)
А Картофчо как реагира на зайчето?

Stasy_Kartofcho · 8.05.2012

Картофчо се скри от зайчето :)) първия път, днес имаме напредък, не се крие от него, подуши го и го остави да му се качи на гърба докато си лежи спокойно, за жалост скокльото не седи мирно, та не можах да ги снимам, но са много сладки. Имаме много да работим по отношение на страха, плаши се от всяко животинче, особено като види друго куче, вчера се опита да се качи върху дъщеря ми за да се скрие от един пекенез хората си умряха от смях, защото от страни ситуацията изглеждаше доволно смешна, но иначе е тъжно.

Добре дошъл!

Форуми