Добра вечер :) май ше минем без талаша, наслагала съм им вестници (не че успяват да ги уцелят). Може да се види на снимките горе-долу колко пространство имат - мисля че им е пре-достатъчно.
Давам тая вечер отчета, че утре едва ли ще ми остане време.. та като се прибрахме и ги извадих от кашона, веднага почнаха да пишкат и да ашкат.. последваха малко проблеми с ограждението, (добре че Мая я нямаше в този момент), но го оправихме.. купих им гранулки, изпрахме се, ядохме и сега не могат да си намерят място в креватчето.
И накрая, добре че беше тати, да ни направи вечеря за Бъдни вечер, че иначе щяхме да я пропуснем :)
Ето и снимките на мишоците - две момчета и една дама (за цвет :) )





Весела Коледа на всички!!!

marianaivanova74 каза:Много сте готини, ей! Това май ще си остане ваше, като го гледам как добре се чувства Татко му
:x









Ах, колко с смешни тези малки маймунки:)))) Как смешно подскачат :D
Яна, супер е , че има дадохте шанс. Още малко и като ги осиновят и дай Боже и да получавате информация от стопаните, тогава ще усетите истинската тръпка на приемният стопанин. Позволявам си да пусна една чудна поема по темата, която четох в един друг форум:))
I am the bridge
between what was and what can be.
I am the pathway
to a new life.
I am made of mush,
because my heart
melted when i saw you,
matted and sore, limping, depressed,
lonely, unwanted, afraid to love.
For one little time,
you are mine.
I will feed you
with my own hand.
I will love you
with my whole heart.
I will make you whole.
I am made of steel.
Because when the time comes,
when you are well and sleek,
when your eyes shine,
and when your tail tags with joy,
then comes the hard part.
I will let you go,
not without a tear,
but withour regret.
For you are safe forever.
A new dog needs me now.
by Diane Morgan
И превод:
Аз съм мостът
между това, което беше и това, което може да бъде.
Аз съм пътят
към нов живот.
Аз съм от киша,
защото сърцето ми се
разтопи, когато те видях,
сплъстен и с рани, накуцвайки, тъжен,
самотен, нежелан, страхуващ се да обича.
За кратко време,
ти си мой.
Ще те храня
от собствената си ръка.
Ще те обичам
с цялото си сърце.
Ще те направя цял.
Аз съм от стомана.
Защото, когато настъпи подходящият момент,
когато си добре и здрав,
когато очите ти светят,
и опашката маха от радост,
тогава идва трудната част.
Ще те пусна да си тръгнеш,
не без сълзи,
но без съжаление.
Защото ти си в безопасност завинаги.
Ново куче има нужда от мен сега.


леле,колко са сладкии. Ако бяха при мен, щяха вече да са удушени от гушкане:)) Радвам се, че се радват на добро здраве;) И някак си за тях нямам съмнение, че ще бъдат осиновени. Не знам защо имам добро предчувствие:)
Nadia каза:Утре ще ви звъннем за втората ваксина. Яна, ще можете ли да ги задържите поне 2-3 дни след нея? При ваксиниране пада имунитета и е крайно неподходящ момент да ги вкараме в приют...
Martin каза:Ако не е проблем да седят у вас, а проблема е само бюджетен пиши на Поли за да ви помогнем.
Поздрави
Мила Яна, от доста време го мисля, сега ще го споделя.
Вие сте млади хора. Аз съм баба, която в момента не работи, не че не мисля и търся отново работа. Но ако в един момент мога да съм полезна с бабешка помощ, обади ми се. Нали знаеш какви чудеса правят бабите? Те помагат! И приказки знам много! И бърша с парцал.
Едно нещо не ми разрешават у дома. Мога да бърша, да готвя, да пера и много други удоволствия, но не мога да си взема отново животинка...
Но пък мога да помагам...!
Само условието " г на географията" може да ми се опъне...
cara каза:Мила Яна, от доста време го мисля, сега ще го споделя.
Вие сте млади хора. Аз съм баба, която в момента не работи, не че не мисля и търся отново работа. Но ако в един момент мога да съм полезна с бабешка помощ, обади ми се. Нали знаеш какви чудеса правят бабите? Те помагат! И приказки знам много! И бърша с парцал.
Едно нещо не ми разрешават у дома. Мога да бърша, да готвя, да пера и много други удоволствия, но не мога да си взема отново животинка...
Но пък мога да помагам...!
Само условието " г на географията" може да ми се опъне...
Ужасно мило от твоя страна :)
Това "г на географията" важи ако си в другия край на София, а аз съм останала с впечатлението, че си някъде в нашия район (може и да бъркам).
Каня те през уикенда да ни дойдеш на гости, да видиш какво е пълна къща, преди да сме върнали мъниците, и щом можеш да разказваш приказки - да разкажеш една, две на детето :)
Ние вкъщи също си имаме една баба, която се е побъркала от работа, и един ден говори едно, на следващия друго. Например, бебчовците като бяха болни, галкаше ги, гушкаше ги, помагаше да им правим манджи... после като се оправиха почна с "айде, няма ли да ги махате от тука тия помиари..." , казвам - "не, чакаме втората ваксина", и тя - един път каже "добре", после каже "ма какво ме интересува..", че даже и "като ходите да ги връщате, да им върнете и Мая"... Изобщо един ден се радва като й щъкат в краката, на следващия, много й миришели... и ние вкъщи я разбираме, че е на настроения, заради напрежение от работата, и си траеме, и се надяваме, че следващия ден ще е по-добре :)
та и за това те каня - да дойдеш и на нея да й разкажеш някоя приказка :) от външни хора се влияе повече отколкото от нас. Трябва да се разберем как ще стане...
Охх.. имам още много и снимки и клипчета на малчовците, ама нямам време да ги пусна...
мила Яна, благодаря за поканата. Ще уточним подробности на лично.
Много се надявам да помогна с нещо.
Моят свекър беше много добър човек, казваше се Никола, но беше истински Ангел тук на земята. Едно от многото неща, които помня от него, е това: Той казваше "Бабите, сладките". И наистина сега ми се иска, след активен професионален живот, да бъда добра баба, в най-общия смисъл на думата. Приемам го почти професионално. Преди време гледах по френска телевизия предаване за това, как децата имат нужда от баба и приказки, имат нужда от детски живот.
Но това е по принцип темата за "бабата". В съвремието ни бабите са активни професионално, нямат време да бъдат баби, да са на разположение на децата и внучетата си.
Много ще се радвам да се видим, да нагушкам кучовците и да се запозная със сладкото ти детенце.
Това, което казва вашата баба, го разбирам напълно. Трудно е!
Яна, правиш прекрасни клипове!!!
Боже, какво щастие е това, Каква пълна къща, както хубаво го беше казала!!!
Мисля, че кучетата трябва да са поне две и оттам нагоре на брой! Мисля че Надя го беше казала и това беше откровение за мен - че истинското удоволствие е от две кучета и нагоре...
И тъжното е, че на Мая сигурно ще й липсват...
Знаеш ли, сега се сещам за нещо преживяно с моята Каричка, бог да прости.
С помощта на един любезен непознат човек от квартала извадихме от един контейнер за боклук, пълен с тежки строителни отпадъци, едно малко мяукащо същество, което нямаше и 10 см.
Тогава не знаех за Богров, а може и още да не е бил открит, но ако знаех и го имаше със сигурност щяха да ме научат как да запазя живота му.
Котето беше с нас около десетина дена. После си отиде. Много трудно беше храненето. И досега си спомням как сърцераздирателно скимтеше Каричка и молеше да й го дам. Страх ме беше за малкото същество и не го направих. А сигурно е трябвало.
За това се и сетих, като гледах как Мая си играе с кученцата и си помислих, че ще й липсват...
Нали е женска и природата й е дала майчино чувство. Но също така сме виждали и невероятни снимки на куче с две котки на гърба му и съжителство на различни животни.
Join Animal Rescue Sofia now!